Мечтаната многофунционална спортна зала на Колодрума /която ПКД "Цар Симеон 1898" започна да изгражда и държавата довършва/ пред поредния си опит за завършване. Надеждата е този път рестартът да е последен. Шестгодишната сага започна с юридически еквилибристики и фалит на първия инвеститор и продължи с мъки и постоянна разправия за пари.

Днес строителството е готово на 80%, след като за последно бе замразено през ноември 2013-а, когато правителството на Пламен Орешарски врътна кранчето на проекта. Изпълнителите от "Главболгарстрой" командироваха работниците на други обекти, без залата да е консервирана. Преди няколко дни служебният кабинет гласува да бъдат отпуснати 5.6 милиона лева за продължаването на строежа. За окончателното пускане на залата са необходими 12 млн. лева, твърдят от общината. Междувременно заради забавянето Пловдив изпусна две спечелени европейски първенства - по спортна гимнастика през изминалата пролет и по волейбол за мъже след година. За последното все още има някакъв минимален шанс, но почти сигурно е, че ще бъдат предпочетени Варна или Ботевград.

След като отново се заговори за Колодрума - спортното бижу на Пловдив, ни в клин, ни в ръкав оттук-оттам започнаха да се чуват гласове какво ще правим с тази зала, дали ще може да се издържа, не е ли поредното набутване на града. Типично по нашенски - от години ревем за спортна зала, сега изведнъж - айде няма нужда. Ясно е, че подобни приказки намирисват на целенасочени опити един мащабен спортен обект да бъде вкаран в политически схеми и постановки. Пловдив няма нужда от тях, а от зала.

Българският и световният опит показват, че при добър мениджмънт от такова съоръжение има смисъл. Големият въпрос е дали Пловдив разполага с достатъчно капацитет като възможности и публика, за да осигури живот на залата, която  няма да се използва само за спорт. Елементарната математика сочи, че издръжката би трябвало да бъде безпроблемна, а съоръжението - да носи печалби. Би могло да се направи сравнение със софийската Арена Армеец, която е по-голяма, но все пак съизмерима с Колодрума.

След построяването бе сключен 6-годишен договор със застрахователна компания Армеец, по силата на който тя трябва да плаща по 1.080 милиона лева всяка година, за да може залата да носи нейното име. Издръжката на съоръжението с всички събития, които се провеждат в него, е над 2.5 милиона лева годишно. Така излиза, че Армеец я плаща почти наполовина. Подходът за Колодрума ще бъде същият - ще се търси голяма компания, която да даде име на залата и да поема поне консумативите.

За пловдивската зала се споменават около 150 000 лв. годишно за консумативи и още толкова за заплати на поддържащия персонал. В София той е 47 души без охраната, в Пловдив се очаква да бъде около 30 души. Проектът претърпя промени и от общината обещават залата на Колодрума да бъде много по-малко енергоемка от софийския си събрат. Така споменаваната цифра за консумативи и персонал е около 300 000 лева, но сумата ще скача от тази кота, в зависимост от провежданите събития.

Дори да не бъде намерен кръстник, който да даде някой лев, обектът може да се самоиздържа. В рамките му са предвидени търговски обекти, от които ще се взима наем. Основното перо обаче идва от наема за ползване на самата зала. Тук цифрите са малко стряскащи. Дневният наем за Арена Армеец е 15 000 лева. Ако става дума дори за един баскетболен мач от евротурнирите например, говорим за 30 000 лева, тъй като обикновено предния ден отборите провеждат тренировки.

В София пропищяха от огромния наем, заклеймиха съоръжението, че отблъснало спортистите за сметка на Лейди Гага, Лепа Брена, Цеца Ражнатович, Дженифър Лопес, Лили Иванова и други знайни и незнайни прими на родната и чуждата естрада. На техните концерти Арена Армеец се пукаше по шевовете, а волейболистите от националния отбор едва събираха по десетина хиляди при капацитет от 12 000. Това обаче е социален проблем - такива са реалностите в държавата.

Още не се знае какви ще бъдат наемите на Колодрума, но е сигурно, че цифрата ще е по-малка. За европейското по спортна гимнастика, което изпуснахме, например е бил договорен наем от 10 000 лева. А то продължава около седмица. Подобна цифра вероятно ще бъде абсолютен таван, наемите ще са дори по-малки - около 7-8 хил. лева, но по-важното е да се осигури провеждането на достатъчно спортни и културни събития. Тук вече е въпрос на мениджмънт и на разговори със спортните федерации.

При откриването на Арена Армеец тогавашният спортен министър Свилен Нейков каза, че за издръжката на софийската зала е необходимо провеждането на 35 прояви годишно. Това прави по едно на десетина дни, а да не забравяме, че някои от тях продължават с дни. Не звучи невъзможно, нали? Пък и нали вече сме културна столица на Европа! Ясно е, че едва ли пловдивски отбори ще използват залата за тренировки и мачове, на които ходят по 100-200 души. Тук мащабите са различни. Говорим за международни състезания и големи културни прояви. Пловдив има предимства - в центъра на България е, освен това залата разполага с единствения в страната покрит колодрум, който се очертава да е най-добрият на Балканите. Така че каквото и да си говорим - трябва пълна незаинтересованост и безхаберие, за да стои един такъв обект празен и да хваща паяжини.